Д-р Тота Венкова

Първата жена, дипломиран лекар в България

Портрет на д-р Тота Венкова

Тота Венкова Чехларова, позната като д-р Тота Венкова, е Първата всеобщо призната жена лекар в България. Родена е през пролетта на 1855 г. в град Габрово по време на османската власт. Родителите й са Мария и Венко Чехларя. Тота остава сирак отрано и отива да живее при семейството на своята сестра – Радка и Нестор Миневски. През 1871 г. Женско благотворително дружество ,,Майчина грижа‘‘ поема издръжката на бъдещата лекарка в Главното девическо училище, при условие, когато завърши обучението си да стане учителка, където й се посочи. След като бележитата ни съгражданка завършва с отличие образованието си, Училищното настоятелство я назначава на работа от 01.08.1873 г.Младата учителка преподава в петкласното девическо училище. Там продължава да работи до 01.08.1878 г. Получава заплата в размер на 2520 гроша за седем месеца.

Междувременно през 1876 г. след избухването на Априлското въстание, Главното девическо училище се затваря. По време на Руско-турската освободителна война, всички училища в града са превърнати в болници. Тота Венкова става доброволка във военния лазарет, открит в днешната Априловска гимназия. Грижи се за ранените руски войници и офицери. С човешкото си отношение към тях им вдъхва надежда за скорошно оздравяване. Докато е самарянка, в нея укрепва желанието й да помага на страдащите. В грижата си към по- слабите и болните, тя открива нов смисъл в живота си. Това нейно убеждение се подсилва и от едно лично емоционално преживяване. През зимата на 1877 г. Тота Венкова се запознала с пациента Иван Янчич, който е млад лекар. Той е настанен във военната болница след раняване в крака и младата милосърдна сестра се грижи за него. От военния лекар, тя научава подробности за тази хуманна професия и се насочва към нея. Двамата се влюбили, но любовта им била краткотрайна. Кракът на д-р Янчич гангренясал и бил отрязан до под коляното. Два дена по- късно мъжът умира от инфекция. До края на живота си Тота Венкова остава неомъжена и вярна на любовта си. По същото време в дома й е настанен руският лекар Пясецкий. Той забелязва нейния потенциал и настоял пред близките й да продължи образованието си в Русия.

Тота Венкова изпраща молба до Санктпетербургското дамско благотворително дружество и моли да й бъде отпусната стипендия за медицинското й обучение. Още същата година на 15.09.1878 тя получава отговор. От дружеството са й отпуснати 300 рубли и поемане на пътните разноски. Бъдещата лекарка заминава на обучение в Русия, но след една година й се налага да се завърне в България, понеже се разболява тежко от белодробно възпаление. Пет години по -късно, след като здравето й се стабилизира, тя заминава да довърши своето обучение. Стипендията, отпусната от Русия е изпусната, но Министерството на народното образование в България и отпуска средства.

Дипломира се през 1886 г. и се завръща като ординатор в Русенската първокласна болница. След това работи в болниците в Търново, Варна и София. Тя продължава своето обучение в Петербург и Виена. По-късно работи и като училищен лекар при Софийска девическа гимназия. Поради здравословни проблеми на четиридесет и шест годишна възраст се оттегля от държавната лекарска служба и преминава на частна практика.

Тота Венкова умира на 23 декември 1921 на 65 годишна възраст. Самата тя не е създала семейство, но подкрепя своите роднини. Помага с парични средства племенниците си, като им осигурява добро образование. В завещанието си тя дарява всичко, което притежава на българския народ- на Софийския университет завещава 40 000 лв., на Габровското девическо училище 500 000 лв. и на Искрецкия санаториум за гръдно болни „Фердинанд I“ – 500 000 лв., за да се обзаведе павилион с 40 легла за лечение на туберкулозни деца. На 12 май 2005 г., по случай 150 години от рожденият й ден тя е обявена за почетен гражданин на Габрово, окръжната болница на града носи нейното име, а през 1997 г. мощите й са пренесени в родният и обичан от нея град. И както надгробният й паметник гласи Тота Венкова винаги ще остане ,,Лекарка на болните, приятелка на бедните, майка на безприютните!...‘‘

Паметник и място на препогребване на д-р Тота Венкова. Снимка: © ЖБД "Майчина грижа"

Изгледайте и специално изготвеното за пътеводителя видео за д-р Тота Венкова.

Свързани локации