Изпълнителят на завещанието на Васил Априлов

Пенчо Семов

Българският Рокфелер

Портрет на Пенчо Семов

Пенчо Семов е роден в с. Цвятковци, Габровско на 8 окт. 1873 г. Получава начално образование в родното си село, от 12-годишен започва трудовата си дейност, като помага на баща си в търговията със занаятчийски произведения. Още като юноша работи самостоятелно в дюкянче за манифактурни стоки в Тутракан. Чрез търговията успява да натрупа първоначален капитал, с който през 1898 г. се включва в първото си предприятие - Събирателно дружество „Талев - Семов” за производство на сапун.

От началото на XX век Пенчо Семов се отдава изцяло на стопанска дейност: Регистрира семейната фирма АД „Иван Семов и синове” - Габрово (1905 - 1945 г.) за производство на трикотаж, която впоследствие става еднолична негова собственост. Той е създател и акционер в над 10 фабрики в Габрово и се включи като акционер в големи индустриални предприятия в страната.

Увеличил многократно капитала си от търговия и в последствие от производството, Пенчо Семов се насочва и към банковото дело.

Разностранната му и активна делова дейност успешно се съчетава с грижи за нуждаещите се от помощ съграждани. Многобройни са даренията, които Семов прави приживе и които го нареждат сред най-щедрите благодетели на града. Житейската философия на Семов е: „Нека помогнем – това ни остава.“ Награждаван е с орден „За гражданска заслуга” IV степен (1928 г.), орден „Св. Александър” - II степен, възпоменателни медали за участие във войните 1912 - 1913 г.; 1915 - 1918 г.

Пенчо Семов е дарител на Женско благотворително дружество „Майчина грижа” - Габрово, което с неговата финансова помощ закупува бившето казино „Бузлуджа”, наименувано дом „Бона и Иван Семови”. Дарява средства на дружеството за изграждане на собствено здание със стопанско училище.

Подарява вилата и чифлика си край Варна на журналистическо дружество, отделя крупни парични суми за габровските училища, колежа „Свети Августин” - Пловдив, за библиотека „Априлов - Палаузов”, построява училище в родното си село Цвятковци, дарява икони и средства на църкви и манастири, подпомага финансово своите работници. Голяма част от финансовите средства влага в Старопиталището „Пенчо Семов” край Габрово.

Завещава на 34 организации и дружества акции от фабрики и банки, не забравя своите родственици и близки, работниците от фабриките „Успех” и „Вилата”. През 1943 г. той променя завещанието си, като го допълва и поема инициативата сам да създаде благотворителна фондация, на която предоставя за благотворителност 50 % от имуществото си. Построява девически пансион във формата на параход в близост до Старопиталището, което да носи името „Радка и Пенчо Семови”. Предвижда да се построят мъжки пансион „Бона и Иван Семови”, санаториум в родното му село Цвятковци и фабрика в близкото село Съботковци. Политическите промени, настъпили в страната след 9 септ. 1944 г., осуетяват благотворителните начинания на фондацията. Със закона за национализацията на частните индустриални предприятия от 23 дек. 1947 г. средствата, предназначени за нея във фабриките, са блокирани.

И днес сградите, построени от Пенчо Семов съществуват, но не се използват според волята му, а акциите и облигациите на фондацията са национализирани. Но архитектурният шедьовър „Параход в гората” – девическият пансион, е една от забележителностите на Габрово. Даренията му възлизат на стойност над 55 млн. лв. Пенчо Семов почива на 10 юли 1945 г. Изпратен е до вечното си жилище от хиляди габровци в знак на последна почит към него и неговия живот, осмислен в следните изречения: „Аз се явих беден и цял живот творих, борих се и победих - моето дело е налице! Аз бях учител, без да бях педагог, богат съм, без да съм егоист. Аз съм социален, без да съм социалист. Работих вдъхновено, без да бях поет.“

В знак на почит и уважение в близост до къщата, в която е живял, е издигнат негов бюст-паметник. През 2008 г. Пенчо Иванов Семов е провъзгласен посмъртно за почетен гражданин на Габрово.

Бюст-паметник на Пенчо Семов. Снимка: © ЖБД "Майчина грижа"

Свързани локации