Д-р Никола Василиади

Радетелят за техническо образование

Портрет на д-р Никола Василиади

Никола Василиади (Никола Василев Георгиев) е роден на 6 дек. 1822 г. в Букурещ. Той е български лекар, общественик и голям дарител. Баща му е земеделец и произхожда от село Гачевци (днес квартал на Габрово). Преселва се в Букурещ и чрез търговия печели голямо състояние, става собственик на хан „Габровене“ и на магазини. Никола Василиади учи в гръцко училище в Букурещ до 1844. Със съдействието на Ив. Селимински следва медицина в Атина, Париж и Берлин. Работи като лекар в родния си град.

Един от основателите на българската обществено-политическа организация Добродетелна дружина заедно с братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово. Той е настоятел на имотите, които са й завещани за благотворителни цели, член на Ефорията на Върховното училище „Св. Кирил“ и на болницата „Св. св. Козма и Дамян“ в Търново. След Освобождението на България е около една година окръжен лекар в Дупница, но заболява и се връща в Букурещ, където умира на 25 ян. 1882 г.

Цялото си имущество завещава за народополезни дела. Основната част от него (два хотела в Букурещ) оставя на Габрово, като в завещанието си от 10 юни 1881 г . поръчва неговите универсални легатори да са Евлоги Георгиев и Георги Атанасович. Имуществата на д-р Василиади в Букурещ са заменени с имот на Иван Хаджигенов в София. Този имот се състои от къща на тогавашната ул. „Регентска“ (днес ул. „Московска“) и едно празно място на ул. „Тетевенска“ (днес ул. „Георги Бенковски“), на което от приходите на фонда през 1904 г. е построена сграда.

През 1885 г. от имуществото, дарено за политехническо училище в Габрово, се създава фонд „Д-р Никола Василиади“. Първоначално фондът се управлява от Евлоги Георгиев, а след неговата смърт през 1897 г. от универсалния му наследник Иван Гешов. Първоначалният капитал на фонд „Д-р Никола Василиади“ възлиза на 250 000 лв. и постепенно с годините започва да нараства чрез получените наеми от наличните имоти в София, банкови и ценни книжа.

Най-продължителен наемател на сградата на ул. „Московска“ е Висшето училище, на което Евлоги Георгиев завещава 6 000 000 лв. Учредено е настоятелство в състав министърът на народната просвета, Евлоги Георгиев и д-р Георги Атанасович. То трябва да се грижи за средствата и да основе техническото училище в Габрово.

Едва през 1895 г. се прави първата реална стъпка към изпълнение завета на д-р Никола Василиади. Кожарският еснаф в Габрово се обръща с молба към Министерството на търговията и земеделието да се открие кожарско училище в Габрово със средствата на фонда. Евлоги Георгиев заедно с Иван Гешов преценяват, че кожарството в Габрово е един от главните поминъци и намират уместно и полезно откриването на такова училище за подготовка на кожари. За целта се подбира подходящо място и се пристъпва към изграждане на сградата до фабриката на братя Калпазанови. Училището е открито като кожарско на 26 авг. 1895 г., но след редица промени, през 1905 г., училището е открито отново под името Средно техническо училище „Д-р Никола Василиади“ с три годишен курс и признато за средно по Закона за професионалното образование. От 1910 г. курсът на обучение е станал четири годишен.

През 1922 г. започва подготвителната работа за постройка на новата училищна сграда, която бива завършена в 1933 г.

През учебната 1926/1927 учебна година Техническото училище е вече с 3 отдела — машинен, електротехнически и метален, и с 5-годишен курс на обучение. С течение на времето се извършват промени в учебните му планове и програми, но и до днес училището носи името на своя благодетел. От 2003 г. се нарича Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“.

Професионална Техническа гимназия "Д-р Никола Василиади" - Габрово. Снимка: © ЖБД "Майчина грижа"

Свързани локации