Иван Колчев Калпазанов

Иван Колчев Калпазанов е роден през 1835 г. в Габрово. Гайтанджия, търговец, индустриалец и общественик и създател на първата габровска фабрика.

Баща му, Колчо Пенчев Калпазанов e канджия - майстор на ножници за ножове, търгува и с ножарска стока. Умира само на 42-годишна възраст, като оставя жена си Дeша с осем деца. Иван Калпазанов е най-големият от тях. След като изучава шивашкия занаят, Калпазанов използва бащиния си капитал, за да отвори през 1854-1855 г. терзийски дюкян в съдружие с чичовия си син Петко Иванов Калпазанов. Промяната в посоката на неговото по-нататъшно стопанско израстване е наложена от бързото развитие на гайтанджийството. За да набере повече оборотен капитал за производството си, Калпазанов привлича за съдружник търговеца Иван Парлапанов, който го подпомага със значителна сума пари. През 1862 г. успява да му ги върне и започва да работи напълно самостоятелно. През 1863 г. Калпазанов създава своя „одая” за чаркове на Априловския булевард.

Като един от най-едрите производители на гайтан и шаяци, през 1871 г. е избран за първомайстор на гайтанджийския еснаф в Габрово. Разширяването на производството му налага използването на нововъведения. През 1872 г. за първи път пуска в движение механизиран дарак за влачене на вълна. Година по-късно сам изобретява и включва в производство механично чепкало „вълче” за предварително разчепкване на вълната. Той постепенно превръща гайтанджийницата си в текстилна манифактура.

През 1881 г. Иван К. Калпазанов заминава за немския град Кемниц, за да проучи пазара на текстилни машини и оборудване за предачницата си. Закупува място на завоя на р. Янтра при с. Бичкиня и изгражда през 1881 г. едноетажна фабрична сграда с обща площ от 962 кв. м. Тържеството по освещаване и откриване на фабриката е на 13 и 14 ноември 1882 г. в присъствието на местната власт, еснафа, граждани и близки. Ражда се първата габровска вълненотекстилна фабрика в Княжество България, оборудвана с модерни машини. Те са задвижвани с водна турбина и въглища. Неговата фабрика притежава собствена кантора в центъра на града, има собствено знаме, ушито във Виена. В първата фабрика е открита парна електроцентрала.

Иван Калпазанов отпуска пенсии на работниците си по своя инициатива и им построява баня. Той е един от първите фабриканти, който прави застраховки на своите работници.

За периода 1882-1887 г. Калпазанов строи още две постройки. Техническите нововъведения впечатляват княз Александър Батенберг, който посещава фабриката през 1884 г. Като доставчик на двореца, фабриката получава името „Първа княжеска придворна фабрика“.

Освен като търговец и фабрикант, Калпазанов има и активна обществена дейност. Една от първите му прояви е свързана с борбата за църковна независимост. На 2 юни 1860 г. заедно с Иванчо Димчов са определени за пълномощници на Габровската община, които да участват в акциите на Търновската епархия против гръцкия владика и за припознаване на българската йерархия. През 1873 г. е избран за училищен настоятел на Габровското училище. С идването на руските войски в Габрово е съставен Граждански комитет, в който е избран и Ив. К. Калпазанов. Член е на общинския съвет в Габрово (ноември 1880 - декември 1881 г., април 1884 - юни 1887 г.) при мандата на габровските кметове Цончо Пенчев, Петко Аврамов Гачев и Колчо Басмаджиев. В изборите за III Велико народно събрание (октомври 1886 г. – август 1887 г.) е сред шестимата народни избраници на Габровския регион.

Той е обявен за почетен благодетел на Библиотека „Априлов-Палаузов“.

Синът му, Никола Ив. Калпазанов съшо е дарител. Той учредява Фонд „Никола Ив. Калпазанов“ към Български червен кръст – с капитал от 300 000 лв. за построяване на сграда на БЧК в Габрово с безплатна ученическа трапезария. Дарителят е обявен за почетен член на БЧК. Габровският общински съвет отпуска място за построяване на дома. Домът „Никола Ив. Калпазанов“ е тържествено открит на 19 дек. 1937 г., ден, който даритрелят не доживява.

Дарител е и дъщерята на Иван Калпазанов - Стоянка Д-р П. Цончев (1879-1963) – домакиня, активна общественичка от Габрово. Почетен член на ЖБД „Майчина грижа”. Дарява 250 000 лв. на Априловска гимназия за построяване на здание при Соколския манастир, което да служи за лятна ученическа колония. По-късно с дарението се построява гимнастически салон (Дом за телесно възпитание).

Иван Калпазанов – родоначалникът на вълнено-текстилната индустрия в Габрово и втори в България, умира на 22 юли 1889 г. в Габрово.